All posts by mcsoil_editor

На 09 и 10 октомври 2020 г., в град Пехчево, Република Северна Македония ще се проведе  финална конференция по проект  “Идентификация и мониторинг на замърсени почви чрез прилагане на иновативна методология” – MCSoil. Проектът се изпълнява от „Клъстер възобновяеми енергийни източници“ – Благоевград, в партньорство с „Център за медицински билки и горски плодове – Амброзия“ от Република Северна Македония и е реализиран с финансовата подкрепа на Европейския съюз, чрез ИНТЕРРЕГ – ИПП Програма за трансгранично сътрудничество България – Северна Македония, CCI № 2014TC16I5CB006.

По време на финалната конференция ще бъдат представени резултатите от дейностите по проекта и по-конкретно, резултатите от приложението на иновативна методология за извършване на мониторинг на замърсени почви в трансграничния регион на Република България и Република Северна Македония.

Събитието ще се проведе на 09 и 10 октомври 2020 г. с начален час 11.00 ч. македонско време в хотел “Гогов” – град Пехчево. Поради извънредната епидемична обстановка в Република България и ограничителните мерки срещу разпространението на коронавирус в Република Северна Македония, гостите от България ще вземат участие по време на конференцията чрез установена онлайн връзка от 12.00 часа българско време, в конферентната зала на хотел „Корона“, гр. Благоевград.

Водещият партньор по проекта – Клъстер възобновяеми енергийни източници, ще осигури участието на 15 представители на целевите групи и заинтересовани страни от област Благоевград. С оглед ограничените места, моля да заявите Вашето присъствие по време на събитието на посочените по-долу координати.

Финалната конференция ще се проведе при спазване на всички противоепидемични мерки, съгласно препоръките на оторизираните здравни органи в Република Северна Македония и Република България.

За контакт с екипа на сдружение Клъстер ВЕИ:

Сдружение „Клъстер възобновяеми енергийни източници”

Ул. „Тодор Александров“ № 23, ет.6,

тел.: +35973 539 498; моб.: 0895891535

res_cluster@abv.bg * www.res-cluster.com

Сдружение „Клъстер Възобновяеми енергийни източници” проведе специализирано обучение на тема „Представяне на иновативна методология за идентификация и мониторинг на замърсени почви, и постигнати резултати от нейното приложение“. Обучението се проведе в рамките на три дни – 18 – 20 септември 2020 г., в хотел „Мурите“, град Разлог.

Събитието бе организирано в рамките на проект „Идентификация и мониторинг на замърсени почви чрез прилагане на иновативна методология (MCSoil)“, изпълняван от „Клъстер възобновяеми енергийни източници“ – Благоевград, в партньорство с „Център за медицински билки и горски плодове – Амброзия“ от Република Северна Македония. Проектът се реализира с финансовата подкрепа на Европейския съюз, чрез ИНТЕРРЕГ – ИПП Програма за трансгранично сътрудничество България – Северна Македония.

Обучението бе предназначено за представители на отговорните институции по отношение опазването на околната среда и почвите, местните органи на самоуправление и регионалните власти в Република България, екологични организации, представители на неправителствения сектор, студенти и заинтересовани страни по отношение опазването на околната среда и почвите. Основната цел бе представяне на иновативна методология за идентификация и мониторинг на замърсени почви, като акцент на обучението бе поставен върху постигнатите резултати от нейното приложение. В рамките на събитието бе извършена демонстрация на практическата приложимост на системата за установяване на магнитната възприемчивост на почвите на терен.

В условията на извънредна епидемична обстановка в Република България, обучението се проведено при спазване на всички противоепидемични мерки, съгласно препоръките на оторизираните здравни органи. В тази връзка, на участниците бяха предоставени лични предпазни средства (маски за еднократна употреба), дезинфектанти и др.

Повече информация за проект„Идентификация и мониторинг на замърсени почви чрез прилагане на иновативна методология (MCSoil)“, проектните инициативи и интересни новини по темата, можете да намерите освен на настоящата интернет страница на проекта, така и на официалната Facebook страница на проекта.

Специализирано обучение на тема:

Иновативна методология за идентификация и мониторинг на замърсени почви и резултати от нейното приложение

Местоположение: Пехчево, Северна Македония

Дати:  24-26.09.2020

В рамките на проект „Идентификация и мониторинг на замърсени почви чрез прилагане на иновативна методология “- MCSoil, изпълняван от сдружения „Амброзия“, в партньорство с „Клъстер възобновяеми енергийни източници“, изпълняван с финансовата подкрепа на ЕС в рамките на ИНТЕРРЕГ-ИПП Програма за трансгранично сътрудничество България – Северна Македония, ще бъде проведено обучение за представяне на иновативна методология за идентификация и мониторинг на замърсени почви, както и резултатите от нейното приложение в рамките на дейностите по проекта.

Обучението ще се проведе в рамките на периода 24 – 26, в хотел “Гогов” в гр. Пехчево, Северна Македония.

По време на обучението ще бъдат спазени всички мерки за защита срещу разпространение и превенция от Covid – 19, в съответствие с действащото законодателство в Република Северна Македония.

Потвърдете участието си в обучението не по-късно от 22 септември 2020 г., като попълните електронния формуляр на следния линк:  https://forms.gle/tK8DV1WQTrV8mbi5A .

Сдружение Амброзия

гр. Пехчево

Сдружение „Клъстер Възобновяеми енергийни източници”  (КВЕИ)  има удоволствието да Ви покани да участвате в специализирано обучение на тема „Представяне на иновативна методология за идентификация и мониторинг на замърсени почви, и постигнати резултати от нейното приложение“. Събитието се организира в рамките на проект „Идентификация и мониторинг на замърсени почви чрез прилагане на иновативна методология (MCSoil)“, изпълняван от „Клъстер възобновяеми енергийни източници“ – Благоевград, в партньорство с „Център за медицински билки и горски плодове – Амброзия“ от Република Северна Македония. Проектът се реализира с финансовата подкрепа на Европейския съюз, чрез ИНТЕРРЕГ – ИПП Програма за трансгранично сътрудничество България – Северна Македония.

Обучението е предназначено за представители на отговорните институции по отношение опазването на околната среда и почвите, местните органи на самоуправление и регионалните власти в Република България, екологични организации, представители на неправителствения сектор, студенти и заинтересовани страни по отношение опазването на околната среда и почвите. Основната цел е представяне на иновативна методология за идентификация и мониторинг на замърсени почви, като акцент на обучението ще бъдат постигнатите резултати от нейното приложение. В рамките на събитието ще бъде извършена демонстрация на практическата приложимост на системата за установяване на магнитната възприемчивост на почвите на терен.

Обучението ще се проведе в рамките на три дни – 18 – 20 септември 2020 г., от 13:00 ч., в хотел „Мурите“, град Разлог.

В условията на извънредна епидемична обстановка в Република България, обучението ще се проведе при спазване на всички противоепидемични мерки, съгласно препоръките на оторизираните здравни органи. В тази връзка, на участниците ще бъдат предоставени лични предпазни средства (маски за еднократна употреба), дезинфектанти и др. Представители на организаторите ще следят за спазването на дистанция и извършването на редовна дезинфекция.

Повече информация относно провеждането на обучението, както и контакти за връзка с организаторите, са посочени в приложената покана и програма на събитието.

Приложение:

1. Програма на събитието

Почвата е сложна смесица от минерали, органична материя, вода и различни форми на живот. В своето естествено и първично състояние, почвата е незамърсена субстанция, която покрива земята. В следствие на неволна или умишлена намеса от страна на хората, състоянието на почвата в определени райони значително се влошава. Отпадъците, битови или индустриални, нарушават състоянието на почвата, което се отразява върху здравето и благосъстоянието на хората, растителния и животинския свят.

Всяко вещество, намиращо се в почвата, което надвишава естествените и допустими нива, и представлява риск за човешкото здраве, се определя като замърсител на почвата. Например, химичните елементи арсен и олово, по естествен принцип се срещат в някои видове почви. Умишлената употреба на пестициди в ежедневието обаче може да причини замърсяване на почвите. Употребата на олово за направата на бензин през 20 век, носи последствия върху качеството на почвата и до днес.

Най-голям риск за замърсяване на почвата се наблюдава в градските райони, както и бивши и настоящи индустриални обекти. Често срещани замърсители са пестициди, нефтопродукти, радон, азбест, олово, хромиран меден арсенид и креозот. В градските райони, замърсяването на почвата до голяма степен е причинено от човешката дейност. Примери са промишлеността, изхвърляне на промишлени отпадъци, обработване на земята, локално изхръляне на отпадъци и прекомерна употреба на пестициди или торове. Тежкият автомобилен трафик също допринася за замърсяването на почвата. Замърсяването на почвата влияе негативно върху заобикалящата околна среда.

Къде и каква степен на замърсяване на почвите ще бъде отчетено, до голяма степен ще определи и начина на разпространение на замърсяването. Видът на почвата също е от значение за разпространението на замърсяването.

По какъв начин са изложени хората на риск от замърсяване на почвата?

Съществуват редица начина, посредством които хората са изложени на замърсяване от почвите. Най-често срещаните са:

1. Поглъщане на почвата

Въпреки че звучи нетипично да се поглъща почва, замърсителите могат да попаднат в нашето тяло по различни начини. Малките деца могат да бъдат особено податливи, тъй като често играят в открита почва. Замърсеният почвен прах може също така да повлияе върху хранителната продукция на хората. Обилното измиване с вода на хранителните продукти, които се добиват от почвата, е от значителна важност. Най-големият риск от поглъщане на почвата се случва, когато почвата остане гола. Покриването на почвата с трева или друга растителност, както и доброто наторяване, намалява риска от заразяване. При консумация на храна на открито и в близост до почва във ветровит ден, замърсителите, пренасяни във въздуха, могат да попаднат върху храната, преди тя да бъде консумирана.

1. Инхалантни летливи вещества и прах

Когато почвата е открита, малки частици могат да бъдат пренесени по въздуха, посредством вятъра например. Строителните работи и разрушавания, минната индустрия или несполучливи опити за озеленяване, могат да предизвикат образуване на почвен прах. Вдишването на замърсени прахови частици може да доведе до физически или химически щети върху хората. Например, азбестовите влакна могат да пробият белите дробове. Химикали като олово могат да нанесат щети на нервната система, включително мозъка.

• Абсорбиране през кожата

Замърсителите могат също така да бъдат абсорбирани през кожата. Креозотът е материал, използван за запазване на дървесината в Съединените щати. Тази сложна смес от химикали може да изтече от обработената дървесина и да замърси почвата. При контакт със замърсени с креозот почви, с течение на времето, по кожата е възможно да се появят мехури или обриви, да се излющи или силно да се зачерви.

4. Консумация на храна, отгледана в замърсена почва

Редица жилищни сгради и тревни пространства са изградени върху бивши индустриални и производствени терени, които предполагат наличие на замърсени почви. В тези случаи, хранителната продукция, като зеленчуци и билки, може да поеме замърсители, докато растат. Консумацията им излага на риск човешкото здраве. Също така, може да има наличие на почвен прах върху тях, като без надлежното им измиване, замърсителите остават. Дори земята за отглеждане на хранителна продукция да бъде екологично чиста, наличието в близост на замърсен терен може да доведе до замърсяване на продукцията, вследствие на попадане на замърсен прах, посредство вятъра.

Места със завишено ниво на безпокойство

Индустриални и производствени зони и обекти

В индустриалните и производствените обекти често има наличие на редица замърсители, замърсяващи почвите им. Видът на замърсителя зависи от това какво произвежда предприятието. Замърсяване може да възникне при изтичане на вредни химикали върху почвата.

Депа, складове за отпадъци и площадки за събиране на отпадъци

Депата, местата за складиране на отпадъци и площадките за събиране на отпадъци създават висок риск от замърсяване на почвата, подобно на индустриалните обекти. Тези райони често съдържат голям набор от замърсители като олово, арсен и нефтопродукти. Всички те, сами по себе си, са опасни за човека. Когато се комбинират, те могат да предизвикат реакция и да създадат още по-токсични съединения. Контролирането и ремедиацията на тези зони изискват високи разходи, а са и технически и логистично усложнени.

Магистрални пътища, паркинги, зони със засилен трафик

Зоните с висока концентрация на превозни средства създават много предпоставки за замърсяване, както и за изтичане на течности от превозните средства. Например, съдържанието на олово може да има високи нива в райони с наличие на високи нива на  емисии от трафика, а изтичането на петрол или нефт по пътищата, или паркингите, употребата на бои и други, може допълнително да замърси почвите. Собствениците на жилища, посредством прекомерната употреба на пестициди и хербициди, допринасят за замърсяването на почвите.

Домакинства

Домакинствата сами по себе си поначало може да не се приемат за потенциални замърсители на почвата. Но замърсяването може да бъде причинено по време на строителните или ремонтните дейности на обектите. Възможно е изтичане на петролни субстанции от превозните средства, които се използват по време на тези дейности.

Бивши земеделски земи с натрупване на замърсители

В Съединените щати, в периода от 1910 до 1950 г., голяма част от пестицидите са съставени от опасни вещества, като олово и арсен. По онова време изследователите и земеделски производители не са запознати, че оловото причинява здравословни проблеми. В резултат на това, в почвата на остатъчните ферми днес може да бъде намерено наличие на олово. В допълнение, от 50-те години на миналия век има широко развитие и производство на хербициди. Неправилната употреба на тези химикали може да навреди на почвата, растенията и дори на човешкото здраве.

С пълния текст на публикацията, можете да се запознаете тук.

В рамките на проект „Идентификация и мониторинг на замърсени почви чрез прилагане на иновативна методология“, с акроним MCSoil, изпълняван от сдружение „Клъстер възобновяеми енергийни източници“ – Водещ апртньор и сдружение „Център за медицински билки и горски плодове – Амброзия“ – Проектен партньор, бе изготвен природно-географски анализ и социално-икономическа характеристика на трансграничния регион в Република Северна Македония. Докладът е изготвен въз основа на наличните данни за състоянието на георазнообразието и геоложкото наследство, характерни за източната част на Република Северна Македония, почвознанието, като научно основание за извършване на допълнителни изследвания, както и анализ на геоложките и хидрографските данни, и социално-икономическите характеристики на района. Основната цел на доклада е да бъде извършен анализ и да бъдат идентифицирани подходящи терени за прилагане на иновативна методология за идентификация и мониторинг на замърсена почва, посредством стойностите на магнитна чувствителност на почвите.

При разработването на доклада се използва като основа състоянието на георазнообразието и гео наследството на източния регион на Република Северна Македония, както и други природни компонени (биоразнообразие и разнообразие на ландшафта), които представляват научната основа за разработване на екологична стратегия за опазване на природата. За да бъде защитена и запазена екологичната рамка, е необходимо едната от целевите зони да се намира в замърсена територия, а другата – в чиста екологична среда. Двете специфични зони, които ще бъдат обследвани за постигане целите на проекта, посредством иновативната методология, са територията около старата водноелектрическа централа в рудник „Злетово“ в район Пробищип – замърсена зона, и защитена зона „Плоче – Литотелми“.

Наличието на тежки метали в почвите е сериозен екологичен проблем, който засяга пряко здравословното състояние и живота на хората. Наличието на тежки метали в почвата може да бъде повлияно от редица фактори. В резултат на изготвения анализ и отчитайки факта, че старата водноелектрическа централа в Пробищип е многократно определяна като втората най-сериозна екологична заплаха в страната, именно тази локация е определена за целева при разработването и прилагането на иновативния метод.

Изготвеният доклад предоставя базисната рамка, необходима за идентифициране на целевите обекти, за да бъде установено състоянието им и осигурено опазването на природата в източния регион на Република Северна Македония.

Пълният текст на доклада е наличен тук.

Проведено проучване сочи, че защитата на световните запаси от органичен въглерод в почвите може да помогне за компенсиране до 5,5 млрд. тона емисии на парникови газове всяка година.

Това е точно под количеството от сегашните годишни емисии на САЩ, вторият по големина замърсител в света след Китай. Около 40% от този потенциал за компенсиране на въглеродните емисии ще дойде от защитата на съществуващите запаси на въглерод в почвата в горите, торфищата и влажните зони в света, казват авторите. В много части на света подобни базирани на почвата „естествени климатични решения“ биха могли да донесат съвместни ползи за дивата природа, производството на храни и задържането на вода.

Най-горният слой на почвите в света съдържа три пъти по-голямо количество въглерод , отколкото цялата атмосфера, което го прави основен източник на съхранение на въглерод, заедно с горите и океаните. Почвите играят ключова роля във въглеродния цикъл, като всмукват въглерод от мъртва растителна материя. Растенията поемат CO₂ от атмосферата чрез фотосинтеза достигайки до земята, когато мъртвите корени и листа се разпадат. Човешката дейност обаче, в частност селското стопанство, може да доведе до отделяне на въглерод от почвата с по-бърза скорост, отколкото се заменя. Според последния доклад за оценка на промените в климата на Междуправителствения панел за климатични промени, само някои държави регистрират данни за загуба на въглерод в почвата, което затруднява изследванията за степента, до която загубите на въглерод в почвата допринасят за изменението на климата. Новият проведен анализ, публикуван в Nature Sustainability, изследва как защитата и възстановяването на почвите – както в селскостопански, така и в природни пейзажи – може в замяна да помогне за борба с затоплянето. Ако бъде открито, че ако технологиите за подобряване на съдържанието на въглерод в почвата се въведат в максимално допустимото ниво в световен мащаб, те биха могли да премахнат до 5,5 млрд. тона CO₂ e годишно.

Количество на въглерода

За изготвянето на анлиза, авторите се основават на  резултатите на по-ранно изследване, което се фокусира върху потенциала на глобалното отстраняване на пемисии на парникови газове при всички “естествени климатични решения”. Терминът се използва за описание на редица технологии за постигане на отрицателни емисии  които имат за цел да повишат способността на естествените екосистеми да отстраняват CO₂ от атмосферата. Изследването установява, че една четвърт от всички възможности за отстраняване на емисии на парникови газове от естествените климатични решения идват от почвено-базирани техники, като защита и възстановяване на горски почви, торфища и влажни зони. Графиката по-долу показва потенциала за отстраняване на парникови газове от различни базирани на почвата „естествени климатични решения“. Цифрите са показани в милиарди тона CO₂ на годишна база.

Изследването показва, че най-големият потенциал за отстраняване на парникови газове идва от защита на съществуващи гори и залесяване. Тази технология би могла да компенсира 1,2 млрд. тона CO₂ e годишно, като в този случай се отчита само  въглеродът в горите.

Горските почви са от световно значение що се касае до запаси на въглерод. Те могат да бъдат особено богати на въглерод, защото поглъщат висока плътност на мъртва растителна материя.  Горските почви също играят значителна роля при усвояването на метан . В изследването се посочва и друг технологичен похват при почвите с висок потенциал в т.н. “biochar”. Той представлява богат на въглерод въглен, който при поръсване върху сушата, е в състояние да повиши съхраняването на въглерод в почвата.

Торфените зони представляват гъсто въглеродни влажни среди, съставени от частично разлагаща се органична материя. Те покриват едва 3% от повърхността на света, но задържатдо една трета  от въглерода, който се съдържа в почвата му. Според изследването, възстановяването на влажните зони може също да има важна роля за отстраняването на парниковите газове от атмосферата. Подобно на торфените зони, влажните зони съдържат влажни почви, богати на въглерод. Скорошно проучване  разкрива, че влажните зони в Амазония са два пъти по-богати по съдържание на въглерод от дъждовните й гори, като по-голямата част от този въглерод се съръджа в почвите.

Съвместни ползи и разходи

Също така, в проучването се изследва количеството на вероятните разходи и ползи от всяко естествено климатично решение, основаващо се на почвата.

Графиката по-долу показва съотношението на отстраняване на CO₂ за всяка една технологя, която би била ниско икономически ефективна (черна), икономически ефективна (рентабилна) (сива) и понастоящем, не рентабилна (бяла). Технологиите са групирани в три категории: гори (горна), земеделие и тревни площи (средна) и влажни зони (долна). Цветният индикатор показва дали технологията може да има съпътстващи ползи за въздуха (жълт), биоразнообразието (зелен), водата (син) и храната (червен).

Диаграмата показва как избягването на деградацията на горите, торфищата и влажните зони, би било най-икономичният начин за намаляване на емисиите на парникови газове в световен мащаб.

Въпреки това, трябва да бъде отбелязано, че екосистемите все още са изправени пред големи заплахи в много части на света. Доказателство за това е, че последните сателитни данни показват, че обезлесяването на Амазонската екваториална гора може да достигне рекордно високи стойности през 2020 г. Междувременно, най-големият тропически торф в света е заплашен от планове за сондиране на нефт.

Цялото съдържание на текста е налично тук: https://www.carbonbrief.org/restoring-soils-could-remove-up-to-5-5bn-tonnes-of-greenhouse-gases-every-year

Като част от дейностите по проект „Идентификация и мониторинг на замърсени почви чрез прилагане на иновативна методология“, с акроним MCSoil, бе изготвен протокол с методологически указания за извършване на скрининг на магнитната чувствителност на почвите за разработване и прилагане на иновативна методология за идентификация и мониторинг на замърсени почви. Основната цел на документа е разработването на подробни методологически указания, съдържащи етапите и необходимите указания за извършване на скрининг на магнитната чувствителност на почвите, които ще бъдат използвани като основа за разработването и прилагането на иновативна методология за идентификация и мониторинг на замърсени почви. Изследването и мониторингът на почвите ще бъдат извършени посредством специализирано и иновативно оборудване за измерване на терен, предназначено за бърза, надеждна и икономически ефективна оценка на магнитната чувствителност на почвите. Протоколът е разработен в съотвествие с естествените почвени условия и характеристики в трансграничния регион. Той описва конкретната методология и последователността, които ще бъдат следвани при оценяването на степента на замърсяване. Тази методология ще бъде стриктно следвана в процеса на измерване на магнитната чувствителност на почвите в избраните за опробване зони. Четирите области, част от трансграничния регион, необходими за опробване и приложение на иновативната методология, са определени въз основа на резултатите на природно-географския анализ и социално-икономическата характеристика на трансграничния регион в Република България, разработени в рамките на проекта. Разработените указания представляват стратегически план, който дефинира целите и търсените резултати, като посочва основните стъпки, необходими за тяхното постигане.

Пълният текст на документа е наличен тук.