Почвата осигурява прехраната ни, снабдява ни с биомаса и суровини, служи като платформа за човешките дейности, ландшафта и играе централна роля като местообитание и генофонд. Тя съхранява, филтрира и трансформира вещества като вода, хранителни вещества и въглерод.
Почвата е основен, до голяма степен невъзобновяем и комплексен природен ресурс, и все по-често е подложена на вредно въздействие от редица човешки практики.
Ето някои основни факти, които всички трябва да знаем за почвата
1. Почвата представлява най-външният слой на нашата планета и се формира от скали, разлагащи се растения и животни.
2. Почвата има различни количества органична материя (в резултат на разграждането на живи организми), минерали и хранителни вещества.
3. Тя помага при почистването на водата, която пием, и въздуха, който дишаме – безплатно!
4. Средната почвена проба се състои от 45% минерали, 25% вода, 25% въздух и 5% органична материя. Минерални частици с различни пропорции, като пясък, тиня и пръст, оформят почвената текстура.
5. Най-горният почвен слой е най-плодородният.
6. Десет тона от най-горния почвен слой, разпределен равномерно върху площ от един хектар, е с дебелина колкото само монета от едно евро.
7. Natural processes can take more than 500 years to form two centimetres of topsoil.
8. Съществуват случаи, в които пет тона живи същества могат да живеят в един хектар почва.
9. Гъбичките и бактериите подпомагат разграждането на органичната материя в почвата.
10. Земните червеи абсорбират органична материя, преработват хранителните вещества и облагородяват почвата.
11. Корените на растителните видове разхлабват структурата на почвата, позволявайки на кислорода да проникне в нея. Това е от полза за живите организми, които живеят в почвата. Сами по себе си те също са важен фактор, който спомага за предотвратяване на ерозията на почвата.
12. Пълноценно функционираща почва намалява риска от наводнения и защитава подземните запаси от вода, като неутрализира или филтрира потенциалните замърсители и съхранява до 3 750 тона вода на хектар.
13. Учените са идентифицирали над 10 000 различни видове почва в Европа.
14. В световен мащаб, почвата съдържа 1 550 милиарда тона органичен въглерод (сравнено с атмосферен въглероден резерв от 760 милиарда тона и 560 милиарда тона въглерод в живи организми и растения).
15. Почвата улавя около 20% от отделените вследствие на човешката дейност емисии на въглероден диоксид в света.
Проведено проучване сочи, че защитата на световните
запаси от органичен въглерод в почвите може да помогне за компенсиране до 5,5 млрд.
тона емисии на парникови газове всяка година.
Това е точно под количеството от сегашните годишни емисии на САЩ, вторият по големина
замърсител в света след Китай. Около 40% от този потенциал за компенсиране на
въглеродните емисии ще дойде от защитата на съществуващите запаси на въглерод в
почвата в горите, торфищата и влажните зони в света, казват авторите. В много
части на света подобни базирани на почвата „естествени климатични решения“ биха
могли да донесат съвместни ползи за дивата природа, производството на храни и задържането
на вода.
Най-горният слой на почвите в света съдържа три пъти по-голямо количество въглерод ,
отколкото цялата атмосфера, което го прави основен източник на съхранение на
въглерод, заедно с горите и океаните. Почвите играят ключова роля във
въглеродния цикъл, като всмукват въглерод от мъртва растителна материя. Растенията
поемат CO2 от атмосферата чрез фотосинтеза достигайки
до земята, когато мъртвите корени и листа се разпадат. Човешката дейност обаче,
в частност селското стопанство, може да доведе до отделяне на въглерод от
почвата с по-бърза скорост, отколкото се заменя. Според последния доклад за оценка на промените
в климата на Междуправителствения панел за климатични промени, само някои
държави регистрират данни за загуба на въглерод в почвата, което затруднява изследванията
за степента, до която загубите на въглерод в почвата допринасят за изменението
на климата. Новият проведен анализ, публикуван в Nature
Sustainability, изследва как защитата и възстановяването на почвите
– както в селскостопански, така и в природни пейзажи – може в замяна да помогне
за борба с затоплянето. Ако бъде открито, че ако технологиите за подобряване на
съдържанието на въглерод в почвата се въведат в максимално допустимото ниво в
световен мащаб, те биха могли да премахнат до 5,5 млрд. тона CO2 e
годишно.
Количество на въглерода
За изготвянето на анлиза, авторите се основават на резултатите на по-ранно изследване, което се фокусира върху потенциала на глобалното отстраняване на пемисии на парникови газове при всички “естествени климатични решения”. Терминът се използва за описание на редица технологии за постигане на отрицателни емисии които имат за цел да повишат способността на естествените екосистеми да отстраняват CO2 от атмосферата. Изследването установява, че една четвърт от всички възможности за отстраняване на емисии на парникови газове от естествените климатични решения идват от почвено-базирани техники, като защита и възстановяване на горски почви, торфища и влажни зони. Графиката по-долу показва потенциала за отстраняване на парникови газове от различни базирани на почвата „естествени климатични решения“. Цифрите са показани в милиарди тона CO2 на годишна база.
Изследването показва, че най-големият
потенциал за отстраняване на парникови газове идва от защита на съществуващи
гори и залесяване. Тази технология би могла да компенсира 1,2 млрд. тона CO2e годишно, като в този случай се отчита само въглеродът в горите.
Горските почви са от световно значение що
се касае до запаси на въглерод. Те могат да бъдат особено богати на въглерод, защото поглъщат
висока плътност на мъртва растителна материя. Горските почви също играят значителна
роля при усвояването
на метан . В изследването се посочва и друг технологичен похват при почвите с
висок потенциал в т.н. “biochar”.
Той представлява богат на въглерод въглен, който
при поръсване
върху сушата, е в състояние да повиши съхраняването на въглерод в
почвата.
Торфените
зони представляват
гъсто въглеродни влажни среди, съставени от частично разлагаща се органична
материя. Те покриват едва 3% от повърхността на
света, но задържатдо една трета от въглерода, който се съдържа в почвата му.
Според изследването, възстановяването
на влажните зони може също да има важна роля за отстраняването на парниковите
газове от атмосферата. Подобно на торфените зони, влажните зони съдържат влажни почви, богати на въглерод. Скорошно
проучване разкрива, че влажните зони в Амазония са два пъти по-богати по съдържание на въглерод от дъждовните й
гори, като по-голямата част от този въглерод се съръджа в почвите.
Съвместни ползи и разходи
Също така, в проучването се изследва
количеството на вероятните разходи и ползи от всяко естествено климатично
решение, основаващо се на почвата.
Графиката по-долу показва съотношението на отстраняване на CO2 за всяка една технологя, която би била ниско икономически ефективна (черна), икономически ефективна (рентабилна) (сива) и понастоящем, не рентабилна (бяла). Технологиите са групирани в три категории: гори (горна), земеделие и тревни площи (средна) и влажни зони (долна). Цветният индикатор показва дали технологията може да има съпътстващи ползи за въздуха (жълт), биоразнообразието (зелен), водата (син) и храната (червен).
Диаграмата показва как избягването на
деградацията на горите, торфищата и влажните зони, би било най-икономичният начин за намаляване на емисиите на парникови
газове в световен мащаб.
Въпреки това, трябва да бъде отбелязано,
че екосистемите все още са изправени пред големи заплахи в много части на света.
Доказателство за това е, че последните сателитни данни показват,
че обезлесяването на Амазонската екваториална гора може да достигне рекордно
високи стойности през 2020 г. Междувременно, най-големият тропически торф в
света е заплашен от планове за сондиране на нефт.
