Archives 2020

Проведено проучване сочи, че защитата на световните запаси от органичен въглерод в почвите може да помогне за компенсиране до 5,5 млрд. тона емисии на парникови газове всяка година.

Това е точно под количеството от сегашните годишни емисии на САЩ, вторият по големина замърсител в света след Китай. Около 40% от този потенциал за компенсиране на въглеродните емисии ще дойде от защитата на съществуващите запаси на въглерод в почвата в горите, торфищата и влажните зони в света, казват авторите. В много части на света подобни базирани на почвата „естествени климатични решения“ биха могли да донесат съвместни ползи за дивата природа, производството на храни и задържането на вода.

Най-горният слой на почвите в света съдържа три пъти по-голямо количество въглерод , отколкото цялата атмосфера, което го прави основен източник на съхранение на въглерод, заедно с горите и океаните. Почвите играят ключова роля във въглеродния цикъл, като всмукват въглерод от мъртва растителна материя. Растенията поемат CO₂ от атмосферата чрез фотосинтеза достигайки до земята, когато мъртвите корени и листа се разпадат. Човешката дейност обаче, в частност селското стопанство, може да доведе до отделяне на въглерод от почвата с по-бърза скорост, отколкото се заменя. Според последния доклад за оценка на промените в климата на Междуправителствения панел за климатични промени, само някои държави регистрират данни за загуба на въглерод в почвата, което затруднява изследванията за степента, до която загубите на въглерод в почвата допринасят за изменението на климата. Новият проведен анализ, публикуван в Nature Sustainability, изследва как защитата и възстановяването на почвите – както в селскостопански, така и в природни пейзажи – може в замяна да помогне за борба с затоплянето. Ако бъде открито, че ако технологиите за подобряване на съдържанието на въглерод в почвата се въведат в максимално допустимото ниво в световен мащаб, те биха могли да премахнат до 5,5 млрд. тона CO₂ e годишно.

Количество на въглерода

За изготвянето на анлиза, авторите се основават на  резултатите на по-ранно изследване, което се фокусира върху потенциала на глобалното отстраняване на пемисии на парникови газове при всички “естествени климатични решения”. Терминът се използва за описание на редица технологии за постигане на отрицателни емисии  които имат за цел да повишат способността на естествените екосистеми да отстраняват CO₂ от атмосферата. Изследването установява, че една четвърт от всички възможности за отстраняване на емисии на парникови газове от естествените климатични решения идват от почвено-базирани техники, като защита и възстановяване на горски почви, торфища и влажни зони. Графиката по-долу показва потенциала за отстраняване на парникови газове от различни базирани на почвата „естествени климатични решения“. Цифрите са показани в милиарди тона CO₂ на годишна база.

Изследването показва, че най-големият потенциал за отстраняване на парникови газове идва от защита на съществуващи гори и залесяване. Тази технология би могла да компенсира 1,2 млрд. тона CO₂ e годишно, като в този случай се отчита само  въглеродът в горите.

Горските почви са от световно значение що се касае до запаси на въглерод. Те могат да бъдат особено богати на въглерод, защото поглъщат висока плътност на мъртва растителна материя.  Горските почви също играят значителна роля при усвояването на метан . В изследването се посочва и друг технологичен похват при почвите с висок потенциал в т.н. “biochar”. Той представлява богат на въглерод въглен, който при поръсване върху сушата, е в състояние да повиши съхраняването на въглерод в почвата.

Торфените зони представляват гъсто въглеродни влажни среди, съставени от частично разлагаща се органична материя. Те покриват едва 3% от повърхността на света, но задържатдо една трета  от въглерода, който се съдържа в почвата му. Според изследването, възстановяването на влажните зони може също да има важна роля за отстраняването на парниковите газове от атмосферата. Подобно на торфените зони, влажните зони съдържат влажни почви, богати на въглерод. Скорошно проучване  разкрива, че влажните зони в Амазония са два пъти по-богати по съдържание на въглерод от дъждовните й гори, като по-голямата част от този въглерод се съръджа в почвите.

Съвместни ползи и разходи

Също така, в проучването се изследва количеството на вероятните разходи и ползи от всяко естествено климатично решение, основаващо се на почвата.

Графиката по-долу показва съотношението на отстраняване на CO₂ за всяка една технологя, която би била ниско икономически ефективна (черна), икономически ефективна (рентабилна) (сива) и понастоящем, не рентабилна (бяла). Технологиите са групирани в три категории: гори (горна), земеделие и тревни площи (средна) и влажни зони (долна). Цветният индикатор показва дали технологията може да има съпътстващи ползи за въздуха (жълт), биоразнообразието (зелен), водата (син) и храната (червен).

Диаграмата показва как избягването на деградацията на горите, торфищата и влажните зони, би било най-икономичният начин за намаляване на емисиите на парникови газове в световен мащаб.

Въпреки това, трябва да бъде отбелязано, че екосистемите все още са изправени пред големи заплахи в много части на света. Доказателство за това е, че последните сателитни данни показват, че обезлесяването на Амазонската екваториална гора може да достигне рекордно високи стойности през 2020 г. Междувременно, най-големият тропически торф в света е заплашен от планове за сондиране на нефт.

Цялото съдържание на текста е налично тук: https://www.carbonbrief.org/restoring-soils-could-remove-up-to-5-5bn-tonnes-of-greenhouse-gases-every-year

Като част от дейностите по проект „Идентификация и мониторинг на замърсени почви чрез прилагане на иновативна методология“, с акроним MCSoil, бе изготвен протокол с методологически указания за извършване на скрининг на магнитната чувствителност на почвите за разработване и прилагане на иновативна методология за идентификация и мониторинг на замърсени почви. Основната цел на документа е разработването на подробни методологически указания, съдържащи етапите и необходимите указания за извършване на скрининг на магнитната чувствителност на почвите, които ще бъдат използвани като основа за разработването и прилагането на иновативна методология за идентификация и мониторинг на замърсени почви. Изследването и мониторингът на почвите ще бъдат извършени посредством специализирано и иновативно оборудване за измерване на терен, предназначено за бърза, надеждна и икономически ефективна оценка на магнитната чувствителност на почвите. Протоколът е разработен в съотвествие с естествените почвени условия и характеристики в трансграничния регион. Той описва конкретната методология и последователността, които ще бъдат следвани при оценяването на степента на замърсяване. Тази методология ще бъде стриктно следвана в процеса на измерване на магнитната чувствителност на почвите в избраните за опробване зони. Четирите области, част от трансграничния регион, необходими за опробване и приложение на иновативната методология, са определени въз основа на резултатите на природно-географския анализ и социално-икономическата характеристика на трансграничния регион в Република България, разработени в рамките на проекта. Разработените указания представляват стратегически план, който дефинира целите и търсените резултати, като посочва основните стъпки, необходими за тяхното постигане.

Пълният текст на документа е наличен тук.

Изменението на климата оказва голямо въздействие върху почвата, а промените в използването на земята и почвата могат да ускорят или забавят изменението на климата. Без по-здрави почви и устойчиво управление на земята и почвата не можем да се справим с климатичната криза, да произвеждаме достатъчно храна и да се адаптираме към променящия се климат. Отговорът може да се крие в опазването и възстановяването на ключови екосистеми и даването на възможност на природата да улавя въглерода от атмосферата.

Неотдавна Организацията на Обединените нации по прехрана и земеделие публикува карта, на която се вижда, че най-горните 30 см от почвата в света съдържат около два пъти повече въглерод, отколкото цялата атмосфера. След океаните, почвата е вторият по големина въглеродeн поглътител, който надминава горите и останалата растителност по своята способност да улавя въглероден диоксид от въздуха. Тези факти ни напомнят колко важни са здравите почви не само за производството на храни, но и в усилията ни да предотвратим най-тежките последици от изменението на климата.

Изменението на климата влияе на почвата

Изследователите вече могат да видят последиците от изменението на климата в почвите в световен мащаб и в Европа. Например, според последния доклад на ЕАОС относно изменението на климата, въздействието и уязвимостта в Европа, влажността на почвата е намаляла значително в средиземноморския регион и се е увеличила в части от Северна Европа от 50-те години на миналия век насам. Докладът предвижда подобни ефекти и през следващите десетилетия, тъй като покачването на средната температура продължава и моделите на валежите се променят.

Продължаващото намаляване на влажността на почвата може да увеличи необходимостта от напояване в селското стопанство и да доведе до по-малък добив на продукция и дори опустиняване, с потенциално драматично въздействие върху производството на храни. Общо 13 държави — членки на ЕС, заявиха, че са засегнати от опустиняването. Въпреки това признание, в неотдавнашен доклад на Европейската сметна палата се заключава, че Европа няма ясна представа за предизвикателствата, свързани с опустиняването и деградацията на земите и липсва съгласуваност в стъпките, предприети за борба с опустиняването.

Промените в сезонните температури също така могат да променят годишните цикли на растенията и животните, което води до по-нисък добив на продукция. Например, пролетта може да дойде по-рано и дърветата да цъфнат, преди да са се излюпили опрашителите им. С очаквания прираст на населението производството на храни в световен мащаб трябва да се увеличава, а не да намалява. Това до голяма степен зависи от поддържането на здрава почва и устойчивото управление на земеделските площи. В същото време нараства търсенето на биогорива и други продукти на растителна основа, водено от спешната необходимост от замяна на изкопаемите горива и предотвратяване на емисиите на парникови газове.

Докладът на ЕАОС за въздействието и уязвимостта подчертава и други въздействия върху почвата, свързани с изменението на климата, включително ерозия, която може да бъде ускорена от екстремни климатични събития, като интензивен дъжд, суша, топлинни вълни и бури. В допълнение към причиняването на загубата на площи на сушата, повишаващото се морско равнище може да промени почвата в крайбрежните райони или да донесе от морето замърсители, включително сол. По отношение на използването на земята, изменението на климата може да направи някои селскостопански райони, главно на юг, неизползваеми или по-малко продуктивни, като евентуално ще отвори нови възможности на север. В горското стопанство спадът на икономически ценните дървесни видове може да намали стойността на горските земи в Европа с между 14 и 50 % до 2100 г. В неотдавнашен доклад на ЕАОС относно адаптацията към изменението на климата и селското стопанство се подчертава, че цялостното въздействие от изменението на климата може да доведе до значителни загуби за селскостопанския сектор в Европа: до 16 % загуба на доходи от селско стопанство в ЕС до 2050 г. с големи разлики в отделните региони.

И все пак най-големият проблем, свързан с почвата, вследствие на изменението на климата, може би са въглеродният диоксид и метан, които се съхраняват във вечните ледове в северните региони, главно в Сибир. С нарастването на температурите в световен мащаб вечните ледове се топят. Това топене причинява разпадането на органичния материал в замразената почва, което може да доведе до отделянето на огромни количества парникови газове в атмосферата, а то от своя страна да доведе до ускоряване на глобалното затопляне, далеч извън контрола на хората.

Овладяване на климатичната криза с почвата

През април 2019 г. група от силно влиятелни учени и активисти призоваха за „защита и възстановяване на гори, торфища, мангрови гори, солени блата, естествените морски дъна и други ключови екосистеми“, за да се даде възможност на природата да поеме въглеродния диоксид от атмосферата и да го съхранява. Възстановяването на екосистемите също така би подкрепило биоразнообразието и би подобрило голяма част от услугите на екосистемата, включително пречистване на въздуха и водата, и осигуряване на приятни места за отдих на хората.

Според един преглед на съществуващата информация за взаимовръзките между почвата и изменението на климата (доклада Климсойл), около 75 милиарда тона органичен въглерод се съхраняват в почвата на ЕС. Около половината от тези почвени запаси са в Швеция, Финландия и Обединеното кралство, тъй като тези държави имат повече горски почви и по-специално влажни органични почви като торфени почви, отколкото останалите. За да се даде по-ясна представа за ситуацията, според най-новите приблизителни оценки на ЕАОС през 2017 г. общите емисии на CO₂ в ЕС са били около 4,5 милиарда тона.

Количеството органичен въглерод в почвите на ЕС може да се увеличава бавно, но оценките за темповете на тази промяна са много несигурни. За да стане още по-сложно, запасът от органичен въглерод постоянно се променя, тъй като растенията улавят въглероден диоксид от въздуха, преди да се разпаднат и да отделят газовете обратно в атмосферата. В един доклад на Междуправителствения комитет по изменение на климата (IPCC) се потвърждава, че емисиите на парникови газове от всички сектори — включително земята и хранителните продукти — трябва да бъдат намалени, за да се постигне целта за поддържане на глобалното затопляне под 2 градуса по Целзий.

Въпреки несигурността, възстановяването на екосистемите и подобряването на качеството на почвата може да бъде много рентабилна мярка по отношение на действията в областта на климата с троен ефект. Първо, растящите растения отстраняват въглеродния диоксид от атмосферата. Според Организацията на ООН за прехрана и земеделие възстановяването на понастоящем деградирали почви може да премахне до 63 милиарда тона въглерод, което би компенсирало малък, но важен дял от световните емисии на парникови газове. Второ, здравите почви поддържат въглерода под земята. Трето, много природни и полуестествени зони действат като мощна защита срещу последиците от изменението на климата.

Примерите за ползи са много. Например районите до реки (крайречни зони) и зелените площи в градовете могат да действат като рентабилна защита срещу наводнения и топлинни вълни. Здравата земя и почва могат да абсорбират и съхраняват излишната вода и да намалят наводненията. Парковете и другите природни зони в градовете могат да помогнат и за охлаждането по време на топлинни вълни, отчасти заради водата, която присъства в почвата им. През сухите сезони здравите екосистеми могат бавно да отделят водата, която са съхранявали под земята, като смекчават най-тежките въздействия от сушите.

Улавяне на въглерода във въздуха

Съществуват различни методи за увеличаване на капацитета на земята за улавяне на въглероден диоксид от въздуха. Неотдавнашен европейски изследователски проект проучване по проект „Капрезе“ установи, че превръщането на обработваемата земя в тревни площи е най-бързият начин за увеличаване на количеството въглерод в почвата. За обработваемата земя използването на покривни култури — растения като детелина, отглеждани между реколтата и сеитбата на следващата култура главно за повишаване на плодородието на почвата и избягване на ерозията — е най-ефективният начин за увеличаване на запасите от въглерод в почвата.

За разлика от това, решенията за използване на земята по различен начин също могат да променят площите, превръщайки ги в източници на емисии. Забележителни примери за това са пресушаването на торфищa, изгарянето на торф от тресавища за отопление, оран на тревни и обработваеми площи, при което се отделя съхранения по-рано въглерод. За горите динамиката е същата, но с различен времеви диапазон. Подобно на почвата, горите са както депа за въглерод, така и въглеродни поглътители, което означава, че съхраняват въглерод и го улавят от въздуха. В много случаи младите, растящи гори улавят въглерода по-бързо от старите гори, но изсичането на стари гори премахва въглеродния запас от гората. В зависимост от начина на използване на дървесината, въглеродът може да се отдели по-рано, например когато дървата се изгарят за отопление или много по-късно, когато дървесината се използва за строежа на къщи например.

По-здравите почви и земните екосистеми биха могли да улавят и съхраняват повече въглероден диоксид от атмосферата, отколкото в момента. Зелените пространства и естествените зони също биха могли да помогнат на хората и природата да се адаптират към неизбежните промени в нашия климат. Почвата сама по себе си не може да поправи измененията в климата, но трябва да се вземе предвид и може да бъде мощен партньор в усилията ни.

Дейности на ЕС и работа на ЕАОС в областта на почвата и изменението на климата

В тематичната стратегия на ЕС за опазване на почвата и доклада за нейното изпълнение се набляга на важността на здравата почва както за смекчаването на изменението на климата, така и за адаптирането към него. В Парижкото споразумение се подчертава критичната роля на сектора за използване на земята в действията в областта на климата.

Вследствие на това нов регламент на ЕС относно използването на земята, промяната на използването на земята и горското стопанство изисква държавите членки, като минимум, напълно да компенсират емисиите на парникови газове от сектора между 2021 и 2030 г.

Прилагането на новия регламент изисква докладване и мониторинг, които ЕАОС ще подкрепя. ЕАОС продължава да развива знания за екологичните проблеми, свързани с използването на земята и горското стопанство и свързаните с тях практики за управление на земята, включително чрез използване на данни за наблюдение на Земята от услугата за мониторинг на земната повърхност на „Коперник“. Много от оценките, показателите и данните на ЕАОС за почвата, земята, екосистемите, селското стопанство, горското стопанство, зелената инфраструктура и други теми също са тясно свързани с изменението на климата.

Остават много неизвестни, но колкото по-добре разбираме динамиката между почвата, земята и климата, толкова по-добри са шансовете ни за проектиране и прилагане на устойчиви решения.

Източник: https://www.eea.europa.eu/bg/signals/signali-2019-g/statii/pochvata-zemyata-i-izmenenieto-na-klimata