Възстановяването на почвите може да премахне до 5,5 млрд. тона емисии на парникови газове всяка година

Проведено проучване сочи, че защитата на световните запаси от органичен въглерод в почвите може да помогне за компенсиране до 5,5 млрд. тона емисии на парникови газове всяка година.

Това е точно под количеството от сегашните годишни емисии на САЩ, вторият по големина замърсител в света след Китай. Около 40% от този потенциал за компенсиране на въглеродните емисии ще дойде от защитата на съществуващите запаси на въглерод в почвата в горите, торфищата и влажните зони в света, казват авторите. В много части на света подобни базирани на почвата „естествени климатични решения“ биха могли да донесат съвместни ползи за дивата природа, производството на храни и задържането на вода.

Най-горният слой на почвите в света съдържа три пъти по-голямо количество въглерод , отколкото цялата атмосфера, което го прави основен източник на съхранение на въглерод, заедно с горите и океаните. Почвите играят ключова роля във въглеродния цикъл, като всмукват въглерод от мъртва растителна материя. Растенията поемат CO₂ от атмосферата чрез фотосинтеза достигайки до земята, когато мъртвите корени и листа се разпадат. Човешката дейност обаче, в частност селското стопанство, може да доведе до отделяне на въглерод от почвата с по-бърза скорост, отколкото се заменя. Според последния доклад за оценка на промените в климата на Междуправителствения панел за климатични промени, само някои държави регистрират данни за загуба на въглерод в почвата, което затруднява изследванията за степента, до която загубите на въглерод в почвата допринасят за изменението на климата. Новият проведен анализ, публикуван в Nature Sustainability, изследва как защитата и възстановяването на почвите – както в селскостопански, така и в природни пейзажи – може в замяна да помогне за борба с затоплянето. Ако бъде открито, че ако технологиите за подобряване на съдържанието на въглерод в почвата се въведат в максимално допустимото ниво в световен мащаб, те биха могли да премахнат до 5,5 млрд. тона CO₂ e годишно.

Количество на въглерода

За изготвянето на анлиза, авторите се основават на  резултатите на по-ранно изследване, което се фокусира върху потенциала на глобалното отстраняване на пемисии на парникови газове при всички “естествени климатични решения”. Терминът се използва за описание на редица технологии за постигане на отрицателни емисии  които имат за цел да повишат способността на естествените екосистеми да отстраняват CO₂ от атмосферата. Изследването установява, че една четвърт от всички възможности за отстраняване на емисии на парникови газове от естествените климатични решения идват от почвено-базирани техники, като защита и възстановяване на горски почви, торфища и влажни зони. Графиката по-долу показва потенциала за отстраняване на парникови газове от различни базирани на почвата „естествени климатични решения“. Цифрите са показани в милиарди тона CO₂ на годишна база.

Изследването показва, че най-големият потенциал за отстраняване на парникови газове идва от защита на съществуващи гори и залесяване. Тази технология би могла да компенсира 1,2 млрд. тона CO₂ e годишно, като в този случай се отчита само  въглеродът в горите.

Горските почви са от световно значение що се касае до запаси на въглерод. Те могат да бъдат особено богати на въглерод, защото поглъщат висока плътност на мъртва растителна материя.  Горските почви също играят значителна роля при усвояването на метан . В изследването се посочва и друг технологичен похват при почвите с висок потенциал в т.н. “biochar”. Той представлява богат на въглерод въглен, който при поръсване върху сушата, е в състояние да повиши съхраняването на въглерод в почвата.

Торфените зони представляват гъсто въглеродни влажни среди, съставени от частично разлагаща се органична материя. Те покриват едва 3% от повърхността на света, но задържатдо една трета  от въглерода, който се съдържа в почвата му. Според изследването, възстановяването на влажните зони може също да има важна роля за отстраняването на парниковите газове от атмосферата. Подобно на торфените зони, влажните зони съдържат влажни почви, богати на въглерод. Скорошно проучване  разкрива, че влажните зони в Амазония са два пъти по-богати по съдържание на въглерод от дъждовните й гори, като по-голямата част от този въглерод се съръджа в почвите.

Съвместни ползи и разходи

Също така, в проучването се изследва количеството на вероятните разходи и ползи от всяко естествено климатично решение, основаващо се на почвата.

Графиката по-долу показва съотношението на отстраняване на CO₂ за всяка една технологя, която би била ниско икономически ефективна (черна), икономически ефективна (рентабилна) (сива) и понастоящем, не рентабилна (бяла). Технологиите са групирани в три категории: гори (горна), земеделие и тревни площи (средна) и влажни зони (долна). Цветният индикатор показва дали технологията може да има съпътстващи ползи за въздуха (жълт), биоразнообразието (зелен), водата (син) и храната (червен).

Диаграмата показва как избягването на деградацията на горите, торфищата и влажните зони, би било най-икономичният начин за намаляване на емисиите на парникови газове в световен мащаб.

Въпреки това, трябва да бъде отбелязано, че екосистемите все още са изправени пред големи заплахи в много части на света. Доказателство за това е, че последните сателитни данни показват, че обезлесяването на Амазонската екваториална гора може да достигне рекордно високи стойности през 2020 г. Междувременно, най-големият тропически торф в света е заплашен от планове за сондиране на нефт.

Цялото съдържание на текста е налично тук: https://www.carbonbrief.org/restoring-soils-could-remove-up-to-5-5bn-tonnes-of-greenhouse-gases-every-year