Като част от дейностите по проект „Идентификация и мониторинг на замърсени почви чрез прилагане на иновативна методология“, с акроним MCSoil, бе изготвен природно-географски анализ и социално-икономическа характеристика на трансграничния регион в Република България. Целта на анализа е подбор на подходящи терени за прилагане на иновативна методология за оценка на степента на замърсяване на почвената покривка. 

Докладът е изготвен на базата на теоретични, статистични и емпирични изследвания, с които се цели да бъде направен анализ и препоръки за две специфични зони от трансграничния регион на Република България, към които да бъдат насочени дейности по прилагане на иновативна методология за оценка на екологичното състояние на почвената покривка. Двете специфични зони са територията около ТЕЦ „Бобов дол“, попадаща в индустриално замърсен район и територията на „Чокльово блато“, попадаща в обхвата на Еропейската мрежа от защитени територии НАТУРА-2000.

Наличието на тежки метали в почвите е сериозен екологичен проблем, който засяга пряко здравословното състояние и живота на хората. Наличието на тежки метали в почвата може да бъде повлияно от редица фактори. Вследствие на извършения анализ и отчитайки повишения обществен интерес към функционитането на ТЕЦ-Бобов дол, за подходящ е определен именно районът около централата да бъде използван като тестов за прилагането на иновативния методологичен подход. Прилагането на нова, по-достъпна методология за мониторинг на съдържанието на тежки метали в почвената покривка би предоставило на местната общност нов инструмент за граждански контрол върху дейността на органите, отговорни за опазване и контрол на качеството на околната среда.

Методологическата рамка за анализ на степента на замърсяване на почвената покривка, посредством магнитната възприемчивост, включва и подбор на територия, която не е подложена на антропогенен натиск. Предложената територия трябва да има сходен геоложки строеж и сходни характеристики на почвената покривка. Противоположно на територията около ТЕЦ „Бобов дол“, тази на защитена зона „Чокльово блато“ се отличава със слаба степен на индустриализация, липса на основни пътни атртерии и големи селищни образувания. Тези различия идват на фона на сходни природногеографски, геоложки и почвени ресурси.

Пълният текст на доклада е наличен тук.