Почвата е повърхностният рохкав изветрен пласт на земната кора. Образува се от минерални частици, органични вещества, вода, въздух и живи организми

Почвата е повърхностният рохкав изветрен пласт на земната корa. Образува се от минерални частици, органични вещества, вода, въздух и живи организми. Всъщност това е изключително сложна, променлива и жизнена среда. Тъй като образуването на почвата е изключително бавен процес, почвата може да се разглежда по същество като невъзобновяем ресурс. Интерфейсът между земята, въздуха и водната почва изпълнява много жизненоважни функции: производство на храни и друга биомаса, съхранение, филтриране и трансформация на много вещества, включително вода, въглерод, азот. Почвата има роля на местообитание и генофонд, служи като платформа за човешки дейности, пейзаж и наследство, като също така действа като доставчик на суровини. Съдържа около два пъти повече количество въглерод в атмосферата и три пъти повече от количеството, което се намира в растителността. За всички тези функции си струва да бъдат предприемани защитни мерки, поради социално-икономическото и екологичното им значение.

Състоянието на почвата обаче все повече се влошава, както в ЕС, така и на световно ниво. Ерозия, загуба на органична материя, уплътняване, засоляване, свлачища, замърсяване, уплътняване – всички тези процеси имат отрицателно въздействие върху човешкото здраве, природните екосистеми и климата, както и върху икономиката. Деградацията на почвата има не само трансгранични ефекти, но и висока цена. За проблемите, свързани с деградацията на почвата, трябва да се търси решение извън зоните, с влошено състояние. Освен това, намаляването на екологичните услуги в резултат на загуба на национален почвен капитал, трябва да се компенсира от увеличения натиск върху останалите почви или върху почвите на други територии.

Понастоящем, само няколко държави-членки на ЕС имат установено специфично законодателство за опазване на почвата. Почвата като ресурс не е обект на цялостен и съгласуван набор от правни норми в Съюза. Съществуващите политики на ЕС в области като селското стопанство, водите, отпадъците, химикалите и предотвратяването на промишлено замърсяване, косвено допринасят за опазването на почвите. Но тъй като тези политики са насочени към други цели и обхват на действие, те са недостатъчни, за да осигурят адекватно ниво на защита на почвите в цяла Европа.

Продължаващата неустойчива употреба на почвите компрометира вътрешните и международните цели на Съюза, свързани с биологичното разнообразие и изменението на климата. Поради всички тези причини, на 22 септември 2006 г., Комисията приема Тематична стратегия за опазване на почвите (COM (2006) 231), с цел защита на почвите на територията на целия ЕС. Въпреки че през май 2014 г. Комисията реши да оттегли предложението за Рамкова директива за опазване на почвите, в Седмата програма за действие за околната среда (ПДОС), която влезе в сила на 17 януари 2014 г., се признава, че деградацията на почвата е сериозно предизвикателство. В нея се предвижда, че до 2020 г. върху земята ще бъде установено устойчиво управление в рамките на Съюза, за защитата на почвата ще бъдат предприети адекватни мерки, което включва и възстановяването на замърсените зони, задължавайки ЕС и неговите държави-членки да увеличат усилията си за намаляване на почвената ерозия, увеличаване на почвената органична материя, както и за възстановяване на замърсените зони.

Източник: https://ec.europa.eu/